Икономист: Трябва всички данъчни облекчения да отпаднат
" Засега поведението на приходите е релативно положително. Онова, което би трябвало да се направи, е да се съкратят разноските. Това е, което подхваща държавното управление сега. Това, несъмнено, незадължително ще стане ". Това съобщи пред БНР Красен Станчев, създател на Института за пазарна стопанска система, в коментар за проектобюджета и финансовото положение на страната.
Според него проектобюджетът ще бъде приет частично:
" Ще има опит за понижаване на недостига, надлежно на разноските. Аргументът да не бъде доста коренно това деяние ще бъде, че има задоволително доходи, защото те ще станат ясни през април ".
" Миналата година е заложен, в средата на годината, един недостиг към 3%. Тъй като работи 6 месеца, нямаше, съгласно министърката, потребност за актуализация. Сега просто същите неща, които са 3% от Брутният вътрешен продукт ще работят 12 месеца и се получава един огромен недостиг, който има своите последствия. Те са няколко. Едната е взимане на заеми, а втората - отсрочване на участието в еврозоната за след 2025 година, евентуално 2026 година ", изясни Красен Станчев в изявление за предаването " Преди всички ". И продължи:
" Реалностите са такива - има увеличение на пенсии и заплати с към 3,5 - 4 милиарда, обществени помощи с 1,4 милиарда и към 4-5 милиарда съфинансиране и стратегии, свързани с Плана за възобновяване и развиване, и съответно отивате на 10 милиарда недостиг, което е 2 пъти повече от заветните 3% ".
Според него финансовият министър предизвестява, че нещо би трябвало да се направи и то е обвързвано с това, което следва - а това са заеми:
" Има падеж към 10 милиарда Ако се резервира същият недостиг за 2 години, по 10 милиарда, затова имате потребност от 30 милиарда нови заеми, което в общи линии е удвояване на държавния дълг, което от своя страна значи по-високи лихвени проценти при нови заеми ".
Според него заложените данъчни промени са леко козметични:
" Би трябвало всички данъчни облекчения да отпаднат. Това е част от казуса. Ако се махнат всички преференции във връзка с данъчните облаги, тогава евентуално дефицитът би бил с към половин милиард, даже повече, по-нисък в сравнение с се получава сега. Това би било добре за стопанската система ".
Другата мярка и главен запас е свръхпечалбата, счита Станчев и изясни, че тогава имаме административно прекачване към стопанската система на към 6 милиарда, които ще повлияят на инфлацията. По думите му е доста е мъчно да се приложи диференцирано отнасяне през данъчното законодателство на каквито и да е предприятия и данъчни субекти.
" Проблемът с концепцията за налог на свръхпечалбата е, че когато това се прави, по-късно не може да се махне. Създава се публично въодушевление, при което държавното управление, т.е. данъкоплатците, се грижат за тези, които се държат зле, а тези, които са добре, те може би ще се оправят, ще се изнесат някъде другаде или няма да дойдат вложения при тях ".
За концесионните възнаграждения Красен Станчев изрече мнение, че в случай че се усилват, би трябвало да се удвоят концесионните периоди.
Според него проектобюджетът ще бъде приет частично:
" Ще има опит за понижаване на недостига, надлежно на разноските. Аргументът да не бъде доста коренно това деяние ще бъде, че има задоволително доходи, защото те ще станат ясни през април ".
" Миналата година е заложен, в средата на годината, един недостиг към 3%. Тъй като работи 6 месеца, нямаше, съгласно министърката, потребност за актуализация. Сега просто същите неща, които са 3% от Брутният вътрешен продукт ще работят 12 месеца и се получава един огромен недостиг, който има своите последствия. Те са няколко. Едната е взимане на заеми, а втората - отсрочване на участието в еврозоната за след 2025 година, евентуално 2026 година ", изясни Красен Станчев в изявление за предаването " Преди всички ". И продължи:
" Реалностите са такива - има увеличение на пенсии и заплати с към 3,5 - 4 милиарда, обществени помощи с 1,4 милиарда и към 4-5 милиарда съфинансиране и стратегии, свързани с Плана за възобновяване и развиване, и съответно отивате на 10 милиарда недостиг, което е 2 пъти повече от заветните 3% ".
Според него финансовият министър предизвестява, че нещо би трябвало да се направи и то е обвързвано с това, което следва - а това са заеми:
" Има падеж към 10 милиарда Ако се резервира същият недостиг за 2 години, по 10 милиарда, затова имате потребност от 30 милиарда нови заеми, което в общи линии е удвояване на държавния дълг, което от своя страна значи по-високи лихвени проценти при нови заеми ".
Според него заложените данъчни промени са леко козметични:
" Би трябвало всички данъчни облекчения да отпаднат. Това е част от казуса. Ако се махнат всички преференции във връзка с данъчните облаги, тогава евентуално дефицитът би бил с към половин милиард, даже повече, по-нисък в сравнение с се получава сега. Това би било добре за стопанската система ".
Другата мярка и главен запас е свръхпечалбата, счита Станчев и изясни, че тогава имаме административно прекачване към стопанската система на към 6 милиарда, които ще повлияят на инфлацията. По думите му е доста е мъчно да се приложи диференцирано отнасяне през данъчното законодателство на каквито и да е предприятия и данъчни субекти.
" Проблемът с концепцията за налог на свръхпечалбата е, че когато това се прави, по-късно не може да се махне. Създава се публично въодушевление, при което държавното управление, т.е. данъкоплатците, се грижат за тези, които се държат зле, а тези, които са добре, те може би ще се оправят, ще се изнесат някъде другаде или няма да дойдат вложения при тях ".
За концесионните възнаграждения Красен Станчев изрече мнение, че в случай че се усилват, би трябвало да се удвоят концесионните периоди.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ